тилик - тилик

Първият ми спомен е и единственият, който имам за прадядо ми Димитър. Спомням си, че имаше големи мустаци на полковник, както и че е един от основателите на полицията в родния ми град. Мама ми е разказвала, че е бил добър човек.

Споменът ми за него изглежда като стар филм, сниман с първите цветни камери. Светлината е приглушена, в стаята, в която се намира не свети лампа, но прозорецът е осветен и бял - навън е ден, може би е обед, може би е лято, но не съм сигурна. Дядо лежи на едно от двете легла в стаята. Всъщност не виждам, че лежи, но го знам. Това, което виждам е ръбът на масата - за да погледна над него трябва да се надигна на пръсти. Родителите ми разговорят с дядо, но не си спомням какво.  Сега знам, че е лежал, защото имаше проблем с крака му - както знаете едно чупене на кост е много опасно за възрастните хора и води до много усложнения.

Спомням си как ме посрещна - с "Тилик - тилик". Мама ми обясни, години по-късно, че той е имал умалително име за всеки свой внук - нейното е било "Чик - чик". Е, моето беше "Тилик - тилик" и той го казваше повтаряйки го няколко пъти. Изговаряше го все едно се смее или иска да ме разсмее, все едно съм малко пиле, което се е изгубило и той го вика.