Посветено на тези, които се възмущават само когато някой стъпче тяхната салата. (Маргаритки, 1966)

Притежаваме ли телата си?*

Хората, онези анонимни хора, за които обичаме да мислим като маси, тълпи, народи и пр. определения, са облъчени от обезкървените тела. Тела без телесност. Тела, които носят послания. Тела, които са красиви. Тела, които са безсмъртни. Тела, които умират публично. Тела, които убиват. Тела, които танцуват. Тела...

Хората са готови да повярват на едно тяло, защото им се иска то да е истинско, или се страхуват да не се окаже такова.

С една дума въпросът за тялото стои оплетен в очакванията за тялото. Непреодолимите възможности пред това тялото да бъде, объркват стремежа да разфасоваме субстанцията му и да го заключим в знание отвъд анатомичното. С още по-кратка дума - тялото ни изненадва и затова плаши. Не сме сигурни какво да правим с него. 

Тълкуваме непознати образи през състоянието на тялото и неговото поведение. Личността е там, зад субтитрите на тялото. Единствената ни надежда е, че субтитрите ще бъдат коректни в превода. Има някаква форма на болезнено безсилие пред надеждността на фактите. Когато не познаваме субстанцията искаме истина без да знаем как да я докажем и още по-важно, без да знаем какво да правим с нея, ако я получим. 

Внимание, опасност - незабелязано зададохме забранения въпрос: 

- Личността идентична ли е на тялото или е различна от него?** 

Понякога искаме да съвпадат, защото имаме коректив в комуникацията. Понякога обаче тялото е чуждо, животинско и неконтролируемо. Тялото е срамно и низко, поставено в петата на душата. Повече като неугледен трън, от колкото като красота. 

Най-добрите тела могат да причинят най-големи вреди. 

Затова създаваме добрите тела, които както можем да предположим освен красиви, са и покорни. Най-покорните тела са най-опасни. Тяло-машина, тяло-войник, тяло-герой. 

Важно за доброто тяло е добрият контекст. Само в него то може да бъде красиво, а оттам и добро. Доброто тяло струва все по-скъпо. Доброто тяло остарява все по-бавно. Тленността, тази аморална гостенка, пречи на телата ни и ги прави неудобни. Какво се случва с личността в гаснещото тяло? Тялото-затвор? 

Все въпроси без отговор, защото още не можем да определим къде се побира личността и кой е нейният орган. Затова пускаме телата си да тичат и се опитваме да бъдем по-добри. Тялото-затвор? Симетрията ще ни каже, че ако има тяло-затвор, то някъде там има и тяло-свобода. Въпросът е не само къде, а и как тялото загражда автономно поле в социалната реалност. 

Гледай какво правят, а не само какво казват. По телата им си личи лъжата. 

Продължаваме да дебнем телата около себе си, но вече със страха от нарастващите съмнения. Може ли мисълта да е затвор за тялото? Непосредствените импулси към живото настояще обезобразяват мисловната картина. Не е ли тялото това, което заключва действието в реалност? 

В коварни моменти е напълно възможно тялото безпощадно да предаде собственически настроената душа. Понякога практиките се тренират в повторяемост, за да можем да подсигурим изхода от ситуацията. В противен случай - тялото вандалства. 

Да се върнем на личността - ако имаме диференцирани разум и тяло, трябва да я положим някъде в тяхната координатна система. Така бихме направили, следвайки един ортодоксален стил. Ние обаче не правим така. 

Морис Мерло-Понти създава концепцията за живото тяло, притежаващо собствен "телесен" разум. Tялото, говорейки на различен език, разширява пътищата за интерпретация и разбиране на социалната реалност. То винаги знае нещо повече - понякога загатва за ограничените възможности на рационалността; понякога проблематизира съзнателните избори и желания на "душата"; понякога сме толкова далеч от откриването на смисъл в действията, че се отказваме от него, съзнателно маргинализирайки желанията и импулсите му. 

Заслужи победата тялото.

Дали обаче тялото заслужава това отношение? 

-----------------


* Заглавието на статията е провокирано от наскоро проведената дискусия със същото име, в Центъра за култура и дебат "Червената къща" - тук може да следите за запис от дебата, който трябва скоро да бъде публикуван. 

** Това са два от 14-те въпроси, на които Буда не е отговорил, защото всеки опит за отговор би означавал напускане на полето на разума.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.