Eдин въпрос за вещ със сантиментална стойност... просто един въпрос, малък, искрен, истински въпрос!
И аз започвам да дишам учестено, насълзяват се очите ми и потъвам дълбоко в себе си, размишлявайки как толкоз проста ситуация е способна да преобърне света ти на сто и осемдесет за няколко секунди, да го пречупи, както малък жълтурко в дървени сандали покосява десет тухли с един замах. Биваш всмукан в мръсния сифон на емоции и лабилност. Уж си силен, а един въпрос те ебава! Но пък съм благодарен на въпроса, на човека задал го, на вещта, на цялата ситуация.
"И наистина ли си позволил да допуснеш, подобно на сопната девойка, емоциите да избият в тая ниша на съзнанието ти, като изгнили щрангове в "луксозна" квартира с уникална ърбън панорама, наистина?" Повечето биха се запитали нещо подобно, обаче изобщо не е така! Тук става дума за нещо повече от сантименталност, за нещо повече от вещи и битови въпроси. Представяш ли си как скачаш от последния етаж падаш и пръскаш се! В земята, бе, пръскаш се върху уникално твърдата огледална повърхност на чувствата и съкровените си мокри сънища, и накрая си на парченца - пръскаш се!
Нещо стана, бях досущ като тролейбусен шофьор безмълвно хвърлил се от моста "Чавдар" на път за столичният ърбън квартал Хаджака! Не знаеш какво става, изтръпваш, спираш Двойката, поемаш дълбоко въздух и се хвърляш. Не от моста, не от ръба на началния печален безмълвно снижен край на съществуването си, а от ръба на сто и осемдесетте градуса, в които старото ТИ напълно изчезва и се показва, тихо стоящото досега разумно АЗ. Луташ се из спираловидния тунел на ролър-коустър-вманиачено-истинското ти ТИ, обръщаш се с главата надолу и усещаш тестостерона и незакърнялият си клитор в необичайно обърнато надолу ТИ. Минават на 320+ оборота всички грешки и непростими спрямо теб деяния извършени от онзи другия, другото лице на спокойното ти смирено ТИ. И това от един незначителен въпрос за вещ с огромна сантиментална стойност. Зададен от човек дал ти толкова много духовно, а в същото време дълбоко свързан и зависим от материално наличните спомени. Е, вече липсващи от стария панелен хол!
И аз липсвах от панелката, липсвах на спомените и на обвързаните емоционално с вещи хора. Изгубих се за стотни от секундата в плитката локва на дъното на океана.
Изрязах заблудите и клонящите към самозаблуда мисли, досущ както режеш с нокторезачка "орловите" си двуседмични нокти! Излязох от панелите, забравих за височините и живота в гнездото на лешояда. Опустоших, разгромих, изядох отвътре навън себе си чрез теб и благополучно акустирах в гнездото на тежките баси и актуалното ърбън звучене. Изядох 8 бита от 16 битовата модерна крещяща атмосфера, загърбих предубедеността си и за момент успях да бъда това ТИ, което не беше АЗ! Успях за малко, получавайки прекалено много от това житейско, което ти сдъвка, изплю и отказа да приемеш за реалност!
И от раз, в един недопустим момент, усещаш огромна като паст на кит празнина. Скъсани биват връзките в текущия живот и подновени онези отвъд днешната, утрешната и всякогашна реалност. Плът, кръв, жили, кости, меса, мускули, нищо няма значение, нищо не е толкова силно, като онова усещане, което не те оставя да стихнеш за миг дори. Мостът между днес и онова друго днес, което не можеш да видиш, а така силно ти се иска даже да сграбчиш и да не пуснеш никога.
Лентата беше оплетена в старите вътрешности на този стар музикант с леко пепеливи одежди. Точно когато ми бе поставена въпросителната дали го пазя още. И всичко това заради един касетофон със заплетена в него лента. Обратно връщаща те назад в не толкоз далечната, но абсурдно недостижима в представите 2003-та. Между зъбите на старчока с двоен механизъм заклещена любимата мелодия, тежките ударни, грубите гласове на тогавашната моя реалност. Пробвах нежно, пробвах леко грубо, помолих се даже - без ефект. Накрая като с клещи, с триста зора разтворих мухлясалата му от спомени уста и скъсах преплетените в аналогова система спомени и му изкрещях: "ВРЕМЕ Е ДА СИ СЪВРЕМЕНЕН". Подобно на всичко друго в сегашната реалност и старчока беше модернизиран. С помощ от един нов кабел. Старият аналогов приятел запази онзи полъх от близкото минало, поглъщайки части от старата лента. Изкашля се, както ти правиш всяка сутрин преди да запалиш вкусна цигара, изхвърли топла топка прах и запя!Прероден, без грам напъни! С лекота запя, бе! От дъното на дробовете си, с неприлично мощен рев: "I used to flip it analog but now I'm strictly digital".
0 коментара:
Публикуване на коментар