Балкански ресторант

Днес на работа ми спряха тока - на мен и на цялата улица.

Балкански ресторант

Картина описана в три действия.

1во действие : Призрак в кухнята

Ако се изпусне нож от сервитьор - това е на работа, но ако сервитьорът предвидливо разсипе сол на входа на заведението - това ще спре клиентите от влизане в ресторанта, т.е никаква работа.

В балканския ресторант професионализмът и суеверията вървят ръка за ръка - още повече след появата на лаваца късметчетата, които замениха сутрешното гледане на турско кафе с бързи послания "любов", "късмет", "щастие", "здраве" и т.н., които оставят висящ въпроса "Ама каква любов - романтична, сексуална, за една вечер".  Това е то - бързи суеверия за едно бързо еспресо от машина, която бръмчи като трактор (но не както този на Тодор Колев с усмихнатата Марияна, която пее на поляна).

Кухнята в балканския ресторант е малка, тясна и миришеща на газ - газ, която прави тенджерите и тиганите черни като въглен и хвърля в яростно мърморене старата миячка. Готвачите вече са се оплакали, но доставчикът се кълне в майка, баща и прабаба до 13то коляно, че това се случва за първи път и всички останали заведния нямат този проблем.

Мърфи се преобръща в гроба си заради БГ газта, а доставчиците вдигат рамене в недоумение и професионално препоръчват "Направете си профилактика", а чичо Мърфи тихо нашепва от устата на главния готвач - "Ние правихме вчера, дали сме 82лв. за почистване на четири котлона."

Спряха тока на цялата улица. В кухнята, благодарение на газта, се готви на червени свещи - червена свещ се пали за събуждане на страстта. Готвачите действително са разгорещени и емоционални, но някак любовта им окончателно се разлива като бурно море при поръчка на лазаня.

Докато се брои оборота, из кухнята шета дребен призрак на стара жена. Миячката е на мивката, сервитьорката си брои парите, готвачът се е прибрал у дома.

2ро действие: Сервитьорката, която забравяше приборите

Днес имаше рожден ден в ресторанта. Докато отварях червеното вино се счупи тирбушона. Все пак проявих професионализъм и успях с втори да отворя бутилката.

Направих й и вратовръзка. На работа имам време да проявя и креативната си мисъл. Днес след забавяне на пица с 45мин. един клиент случайно и ненадейно счупи чашката, с която носим касовите бележки и получаваме бакшиши. След обяда имах време да направя нови от три свещника с декорация - канела завързана за чашката със сезал.

Получи се чудно и прекрасно.

Всяка сервитьорка може да бъде разпозната по звука издаван от нея докато върви и ви носи поръчката (по възможност без някой пръст да докосва храната ви нежно и гальовно).

Провлаченото вървене - все едно някой чисти пода с шкурка, е характерен звук на апатичните сервитьорки, който ще се запътят към масата само при ситуация на живот и смърт - а именно дали ще успее да си вземе бакшиша или не. Подобен звук е този и от пързалящата се сервитьорка - първо се чува тихото дебнене в гръб в търсене на идеалния момент на изненада, когато ще ви бъде любезно подадено меню - стандартът е докато вие си сваляте връхната дреха. След взимане на поръчката ще чуете весело изтрополяване в посока към кухнята и тъп звук от сблъсък на сервитьорката с колега, чистачка, стол и т.н. Пързалящият звук се получава, когато тя е устремена да отсервира - тогава не може да си позволи директен сблъсък и успява да спре на милиметри от маса ви. Тя има и друго типично качество - както това на танцуващата и усмихната сервитьорка. И двете са нахилени до уши - все едно туко що сте й разказали шега, която само вие двамата разбирате. Усмихната сервитьорка наистина се радва да ви види и с ловки движения на котка ще отсервира - вие ще усещате само лек хладен полъх във врата ви, а чиниите ви светкавично ще се появяват и изчезват. Това умение е усъвършенствано от сервитьорката магьосник - нея нито я виждате, нито я чувате - впрочем, както и поръчката ви.

В тъмното заведение е някак романтично. След спирането на тока персоналът е извадил всички налични свещници и след няколко минути на всяка маса имаше по един голям свещник и няколко по-малки. Кухнята спря работата си, а персоналът като сенки на диви горски животни се движеше из помещенията. След няколко минути ефирната тъмнина беше нарушена от фаровете на кола - някой ги беше включил вместо улично осветление. Странни фигури се появиха по стените на балканския ресторант, а няколко улични катастрофи бяха осуетени.

В тихо набъбващата нощ се чуваше само тихото псуване на някоя сервитьорка, която се удряше в заобикалящите я предмети.

3то действие: Невидимата ръка на управителя 

Управителят е ненатрапчив - предимно в дните за заплата или когато е търсен от поредния случаен търговски представител на малка фирма.

Епилог

Балканският ресторант не е заведение тип МакДоналдс. Не е и кръчма, в която се отбиват кварталните пияници за 10 малки ракии. Това е семеен ресторат или място създадено с много любов и внимание към детайлите.

Може да ви предлага китайска храна, италианска пица или на баба фюжън манджите. Това, което го прави балкански е атмосфера, която ви предлага неочавани обрати и случки за разказване.

Там персоналът ще говори с вас сякаш сте безследно изчезнал втори братовчед, който се е завърнал внезапно от мъртвите. Токът ще спира ненадейно, ще пиете червено вино в чаша за розе, а сервитьорите ще ви поднасят ястия забравяйки приборите ви. А ако останете вечер до по-късно може да се сблъскате или с призрака на ресторанта или отвеяния управител, който е извикал приятелите си на по бира, а те ще изядат всичкия домашен пай от праскови.